Marina Gordeeva

Consulting Senior Manager, Deloitte Netherlands

Малко шаблонен отговор, но стоя зад решенията, които съм взела досега, и нямам много лоши решения. Единственото, което ясно си спомням и което можеше да подреди живота ми по друг начин, е че като ученичка в езикова гимназия не си позволих да повярвам, че мога да уча в чужбина заради финансовото състояние на семейството ми и обстановката около мен. Дори не се опитах. След това учих в България две специалности, които не практикувам, и се наложи да направя допълнителна международна квалификация, за да съм по-конкурентоспособна на българския и европейския пазар.

Simona Dakova

Бизнес анализатор / DTC Commerzbank Sofia

Точно в момента се намирам в такава фаза. В момента съм на 39 години и установих, че работата на бюро от 9 ч. до 17 ч. не е за мен. Прекарах 13 години в корпоративната сфера като бизнес анализатор в IT бранша. Имам техническо образование, комуникативна съм и смятах, че това е перфектната професия за мен, но постоянно се чувствах неудовлетворена и имах усещането, че живея живот, в който правя това, което трябва, но не съм щастлива. Така достигнах до заключението, след няколко депресии и няколко „потъвания“, че това не е за мен. Сега ще сменя с нещо коренно различно – а именно да бъда планински водач.

Антони Пейчев

Product Manager

В началото на кариерата си работих за няколко банки и правни кантори, в които средата беше много сухо-професионална – среда, в която хуморът нямаше място под каквато и да е форма. Като човек, за когото животът е шега, и то доста кратка шега, за мен беше много трудно да си представя как бих прекарал 30% от живота си в такива кантори, банки и подобни среди. Всъщност това беше моментът, в който разбрах, че няма как да остана по-дълго от година-две в тези среди. Тогава бях на около 25 години.

Цветелина Софева

Изпълнителен директор на компания в Норвегия

На 38 години разбрах, че работата и мястото вече не са за мен. Бях изпълнителен директор на компания в хранителната индустрия. Изградих я от нулата. Концепцията и екипът бяха като мое дете. Стигнахме до национално развитие и франчайз модели за летищата, но един ден ежедневието спря да ми носи онова вътрешно зареждане. Започна да ми взима повече енергия, отколкото да ми дава. Понеделниците не ми се ходеше на работа. Тогава разбрах, че вече е време. Понякога най-смелото решение е човек да се вслуша в себе си.

Marina Gordeeva

Consulting Senior Manager, Deloitte Netherlands

Когато бях на 24, започнах втората си работа в международна компания в България, която имаше амбициозната цел да изгради мащабен инфраструктурен проект с голям принос за обществото. За съжаление, след една година бяхме „забатачили“ в планиране и дори не бяхме избрали проектант. Заради сложните взаимоотношения с държавната администрация в България и факта, че проектът беше публично-частно партньорство, осъзнах, че нещата се случват твърде бавно за целите и динамиката, от които се нуждаех като млад професионалист. Затова се преориентирах, потърсих си работа и заминах в чужбина, където напреднах по-бързо и натрупах по-богат опит.

Pavlina Stancheva

Finance & Admin Specialist @ Tuk-Tam

Мога да отговоря специално за работа, не беше конкретна сфера, а по-скоро работно място. Усетих се доста бързо, че това място не е за мен, защото още от началото се чувствах смачкана след работния ден, психически изтощена, супер негативна и ми влияеше много на личния живот. Когато това усещане продължава повече от няколко седмици/ месец, колкото и да се опитваш да видиш позитивната страна - нещо не е наред и може би това не е мястото за теб.

Izabela Stanimirova

Специалист общности | Тук-Там

Още в началото на работата си осъзнах, че работната атмосфера не е точно моята, въпреки че самата работа ми харесваше. Затова реших да дам шанс, както на хората, така и на самото място с идеята да се развивам и да натрупам опит.

Виктория Чешмеджиева

Coordinator of educational awesomeness | Тук-Там

Разбрах го в момента, в който започнах да прекарвам работното си време с нежелание. Загубих вяра, че мисията, за която говорехме, реално се следва. На теория тя не се беше променила, но малките стъпки вече не водеха в същата посока. Това усещане беше най-силният сигнал.

Александра Александрова

Marketing Specialist | Britanica Park School

Когато усетих, че няма какво повече да си взема като опит и искам да науча нещо повече/да разширя уменията си по някакъв начин.

Когато спря да ми носи удовлетворение, а само напрежение; когато нямах възможност за развитие

Shule Y.

Project Manager

Когато видях, че за всяко мое решение имаше проблем. Свършената работата се възнаграждаваше с още повече работа. Трудът ми не се оценяваше и не взимах стратегически решения, а бях обикновен координатор. Това не е лошо, просто аз не се виждах в тази роля.

Ани Коджабашева

Мениджър, Фондация Колективът

Забелязах, че никой около мен не проявява чувство за хумор, всички се взимахме много насериозно.

Цветелина Рускова

Practitioner Coach Student at Noble Manhattan

Разбирам на база вътрешно усещане - ако няма да ми липсва мястото/работата. И ако резултатите/заплащането/удовлетворението не оправдават напрежението.

Мартин Петров

Computer Science

В последната ми работа, когато видях отношението на шефовете към служителите. Все едно се бях върнал 200 години назад. Наистина не бях очаквал такова отношение.