В началото на кариерата си работих за няколко банки и правни кантори, в които средата беше много сухо-професионална – среда, в която хуморът нямаше място под каквато и да е форма. Като човек, за когото животът е шега, и то доста кратка шега, за мен беше много трудно да си представя как бих прекарал 30% от живота си в такива кантори, банки и подобни среди. Всъщност това беше моментът, в който разбрах, че няма как да остана по-дълго от година-две в тези среди. Тогава бях на около 25 години.

Непривлекателната част от работата ми е горе-долу същата като на всички останали, а именно административната, бюрократичната и политическата. Но това, което искам да ви кажа, е че в това няма нищо лошо. В повтарящата се и в скучната работа няма нищо лошо, защото човек има нужда понякога да му е скучно. Точно тогава му идват най-добрите идеи и така се затвърждават повечето умения чрез повторение. Така че, колкото и да са дразнещи тези части от работата, помнете, че за да станете добър професионалист, а и човек, имате нужда от тях.

Най лошото решение, което съм взимал между 18 и 30 години е да живея живота, който другите очакват от мен да живея, а не живота, който искам аз. Това, разбира се, се отнася за това къде уча, какво уча, какво работя, къде живея и всякакви други такива решения в живота ми. Така че още от началото, колкото и трудно да е това решение за вас и за всички около вас, просто живейте живота, който вие искате да живеете, защото имате само един.