Не бих казала, че е едното или другото. Трябва да има добър баланс между двете, защото колкото и да си харесваш работата, ако условията са много лоши (и не говоря само за заплащането) може също да доведе до стрес, демотивация и в крайност да си намразиш работата. От друга страна колкото и да са добри условията, ако това, което правиш, не ти харесва или ти е чак неприятно - пак ще си недоволен. Търсим златната среда.

Имах период от 6 месеца, в които не работех и не учех и като цяло нищо не правех - не препоръчвам. Седях си вкъщи и си губих времето с тик ток, сериали или игри, дори нямаше с кой да излизам през деня, защото всички работят 😄. Доста бързо изгубих мотивация и започнах да се депресирам. Беше ми и много трудно да се накарам да си намеря работа. Като започнах работа бързо влезнах в ритъм, но дълги периоди на нищо-правене не се отразяват добре и човек може доста да заседне.

В училище добрите оценки единствено помагат да влезнеш в хубав университет, особено ако кандидатстваш в чужбина. Оценките от университета за момента никой не ми ги е гледал или искал, но вероятно за кандидатстване за магистратура/докторантура биха оказали влияние. Извън образователните институции, няма никакво значение какви оценки си имал в училище - оценките не определят човека.

Мога да отговоря специално за работа, не беше конкретна сфера, а по-скоро работно място. Усетих се доста бързо, че това място не е за мен, защото още от началото се чувствах смачкана след работния ден, психически изтощена, супер негативна и ми влияеше много на личния живот. Когато това усещане продължава повече от няколко седмици/ месец, колкото и да се опитваш да видиш позитивната страна - нещо не е наред и може би това не е мястото за теб.