Честно - не. Често работата „прелива“ в личното ми време, особено когато ми пука за това, което правя. Все още се уча да слагам граници и да си позволявам почивка без чувство за вина и смятам, че това е процес, през който всеки трябва да мине.

Това, че енергията ти почти винаги трябва да е на 100%, особено в комуникацията с хора. Аз съм човек, който лесно попива емоциите на другите. Ако отсреща има напрежение или апатия, ми трябва време да се отърся. Това не се вижда отвън (надявам се :D) , но си е реално усилие.

Комбинация от двете. Няма как да си добре, ако условията не ти допадат, дори да харесваш работата си. Но и обратното важи - трудно е да си отдаден, ако не вярваш в това, което правиш. В крайна сметка става дума за малък, разумен компромис.

Честно, мисля, че никой не го открива веднъж завинаги. Това е нещо, което се променя според етапа, в който си. С времето се сменят и целите, и мечтите. И това е напълно окей.

Напуснах обмислено и с план. Вече имах ново предложение, което бях приела. В началото се питах дали вземам правилното решение, но това е нормално при всяка промяна. Промяната винаги е трудна, дори когато е правилна. С времето съм все по-спокойна с избора си.

Важно е, но не заради родителите или работодателите. По-скоро заради самия теб - като увереност, че знаеш и разбираш нещата. Слабите оценки не са трагедия. Понякога точно те ме караха да науча най-много.

Избрах напълно сама. Родителите ми искаха да уча право и дори бях приета в Софийския университет, но реших да следвам интуицията си. За мен беше по-важно да правя нещо, което ме зарежда, отколкото „сигурен“ избор заради пари. Макар днес да не работя по специалността си, наученото ми беше изключително полезно.

Това, че енергията ти почти винаги трябва да е на 100%, особено в комуникацията с хора. Аз съм човек, който лесно попива емоциите на другите. Ако отсреща има напрежение или апатия, ми трябва време да се отърся. Това не се вижда отвън (надявам се :D) , но си е реално усилие.

Не вярвам, че има лоши решения - има последствия. Но ако трябва да посоча нещо, това е страхът да замина да уча в чужбина. Избрах сигурността на познатата среда и хората тук. Не беше грешка, но със сигурност не беше най-полезното за мен решение.

Нищо страшно 🙂 С времето осъзнах, че всеки си има собствен път и нещата някак се нареждат, за да те върнат в неговите релси. Много решения, които тогава съм възприемала като провал, днес виждам като най-добрите възможни. Просто съм действала според ситуацията и ресурсите си в момента.