🤔
Съмнявам се в избора си
Дали трябва да сменя посоката...
Кое е по-важно за работа - да ми харесва или да имам добри условия?
Pavlina Stancheva
Finance & Admin Specialist @ Tuk-Tam
Не бих казала, че е едното или другото. Трябва да има добър баланс между двете, защото колкото и да си харесваш работата, ако условията са много лоши (и не говоря само за заплащането) може също да доведе до стрес, демотивация и в крайност да си намразиш работата. От друга страна колкото и да са добри условията, ако това, което правиш, не ти харесва или ти е чак неприятно - пак ще си недоволен. Търсим златната среда.
Izabela Stanimirova
Специалист общности | Тук-Там
И двете са важни според мен, все пак голяма част от ежедневието ни е работа, така че е важно да ни харесва, това което правим. А условията са си важна част също, за да подържат мотивацията в работата, но не е основното.
Как откри какво всъщност искаш да правиш с живота си?
преди 6 дни
Виктория Чешмеджиева
Coordinator of educational awesomeness | Тук-Там
Честно, мисля, че никой не го открива веднъж завинаги. Това е нещо, което се променя според етапа, в който си. С времето се сменят и целите, и мечтите. И това е напълно окей.
Как напусна работата си? Имаше ли план? Съжаляваше ли за нещо?
Izabela Stanimirova
Специалист общности | Тук-Там
Работих три години в Прага и в един момент усетих, че съм стигнала етап, в който вече нямаше накъде да се развивам. Важен фактор беше и желанието ми да се прибера в България, така че оставаше само да намеря правилния момент, в който да подам молбата за напускане. Когато напуснах, имах двумесечно предизвестие и през това време си бях поставила за цел да си намеря работа, която наистина да ми харесва и да ме развива.
Виктория Чешмеджиева
Coordinator of educational awesomeness | Тук-Там
Напуснах обмислено и с план. Вече имах ново предложение, което бях приела. В началото се питах дали вземам правилното решение, но това е нормално при всяка промяна. Промяната винаги е трудна, дори когато е правилна. С времето съм все по-спокойна с избора си.
Кое е най-лошото решение, което взе между 18–30 г.?
Кристин Станкова
Product Manager
Опитвам се да не мисля за решенията като добри или лоши. По-скоро правя най-доброто решение за себе си във всеки момент според ситуацията, ограниченията и възможностите, с които разполагам. На 33 имам по-широка „библиотека“ от опит, от която черпя, когато правя избор. По-наясно съм какво съм склонна да рискувам и какво е позитивен резултат за мен. Когато бях на 18, решенията бяха почти изцяло интуитивни и често необмислени. Те обаче ми помогнаха да изградя тази „библиотека“. С възрастта ставам по-предпазлива, което обикновено означава по-малък риск и по-малка възвръщаемост.
Simona Dakova
Бизнес анализатор / DTC Commerzbank Sofia
Между 18 и 30-годишна възраст се бях отдала на обучение първо бакалавър в Техническия университет, а после магистратура в Германия. По време на магистратурата много пътувах. След като завърших, се върнах в България и започнах да се занимавам освен с работата си и с много неправителствени организации и проекти в тях, една от които беше „Тук-Там“. Така между пътувания, срещи с бившите ми стипендианти, проекти в НПО и работа всъщност не намерих достатъчно време за личния си живот и го отчитам като грешка.
Кога разбра, че нещо вече не е за теб?
Marina Gordeeva
Consulting Senior Manager, Deloitte Netherlands
Малко шаблонен отговор, но стоя зад решенията, които съм взела досега, и нямам много лоши решения. Единственото, което ясно си спомням и което можеше да подреди живота ми по друг начин, е че като ученичка в езикова гимназия не си позволих да повярвам, че мога да уча в чужбина заради финансовото състояние на семейството ми и обстановката около мен. Дори не се опитах. След това учих в България две специалности, които не практикувам, и се наложи да направя допълнителна международна квалификация, за да съм по-конкурентоспособна на българския и европейския пазар.
Simona Dakova
Бизнес анализатор / DTC Commerzbank Sofia
Точно в момента се намирам в такава фаза. В момента съм на 39 години и установих, че работата на бюро от 9 ч. до 17 ч. не е за мен. Прекарах 13 години в корпоративната сфера като бизнес анализатор в IT бранша. Имам техническо образование, комуникативна съм и смятах, че това е перфектната професия за мен, но постоянно се чувствах неудовлетворена и имах усещането, че живея живот, в който правя това, което трябва, но не съм щастлива. Така достигнах до заключението, след няколко депресии и няколко „потъвания“, че това не е за мен. Сега ще сменя с нещо коренно различно – а именно да бъда планински водач.