Точно в момента се намирам в такава фаза. В момента съм на 39 години и установих, че работата на бюро от 9 ч. до 17 ч. не е за мен. Прекарах 13 години в корпоративната сфера като бизнес анализатор в IT бранша. Имам техническо образование, комуникативна съм и смятах, че това е перфектната професия за мен, но постоянно се чувствах неудовлетворена и имах усещането, че живея живот, в който правя това, което трябва, но не съм щастлива. Така достигнах до заключението, след няколко депресии и няколко „потъвания“, че това не е за мен. Сега ще сменя с нещо коренно различно – а именно да бъда планински водач.

Между 18 и 30-годишна възраст се бях отдала на обучение първо бакалавър в Техническия университет, а после магистратура в Германия. По време на магистратурата много пътувах. След като завърших, се върнах в България и започнах да се занимавам освен с работата си и с много неправителствени организации и проекти в тях, една от които беше „Тук-Там“. Така между пътувания, срещи с бившите ми стипендианти, проекти в НПО и работа всъщност не намерих достатъчно време за личния си живот и го отчитам като грешка.