Просто опитах първо съвсем неформално, като доброволец, а след това и професионално. Стъпка по стъпка развих много умения и успях да придобия нужния опит. В крайна сметка се насочих и към магистратура по "Връзки с обществеността", както и позиция на Маркетинг специалист.

Абсолютно да.

Първата ми работа не беше точно "работа" - започнах доброволческа програма по Европейски корпус за солидарност (условията са много гъвкави, има и заплащане под формата на месечна стипендия) в Национален младежки форум. Програмата е едногодишна, има много възможности за допълнително обучение и работа по най-различни проекти. След това продължих на договор в НМФ. Там си изкарах и задължителния стаж, който се изискваше от университета ми.

Нямам образование за тази професия. Тя може да се научи с опит, чрез стажове и доброволчество. Аз лично предпочитам да придобия и това образование в някакъв момент (за да имам и по-теоретични знания), но определено не е задължително за намиране на работа в сектора.

Харесвам професиите, които изискват креативност и стратегическо мислене. Завършила съм Политология, но в рамките на специалността всъщност видях, че проявявам най-голям интерес точно към комуникациите и маркетинга/ПР-а (макар и политически). Затова реших под някаква форма да се насоча точно в тази посока.

По време на доброволчеството ми имаше моменти, в които се чувствах изостанала, защото хората не считаха това, което правим за истинска "работа", но поглеждайки назад, знам, че придобих огромен опит (и то в желаната сфера), който най-вероятно нямаше да имам ако просто бях започнала някаква "нормална" работа.

Трябва да има баланс между двете. Може да приемаш работата си като лична кауза (тоест да ти харесва), но рано или късно лошите условия ще те накарат да изгубиш мотивацията си. Важно е да не работиш работа, която мразиш, само защото има хубави условия (или заплата), но е и важно да не си късаш нервите за нещо, което не ти се отплаща подобаващо.

Не съм имала такъв период - обичам да си запълвам времето на максимум. Преди да започна първата си работа се занимавах със спорт и доброволчество, докато уча в университета, а след това започнах да съчетавам учене, работа, доброволчество и спорт.

Първият фактор беше университета и фактът, че моята специалност (Политология) беше доста обширна (от право, през философия, икономика, та чак до ПР и маркетинг) и всъщност през времето, в което учех аз си направих една равносметка кой предмет ми е интересен и ме вълнува, донякъде и къде са ми силните страни. Другият фактор е това, че още от първи курс започнах да участвам в различни младежки организации и проекти като доброволец. Точно това ми позволи да "практикувам" различни дейности още преди да започна първата си работа. Доброволчеството е нещото, което най-много отваря мирогледа на един човек, затова с две ръце препоръчвам на всеки, който се "лута" в живота си да стане доброволец, да се присъедини към клуб или организация, да отиде на обмен, защото това е най-лесния начин да опознаеш себе си и силните си страни.

Когато реших да си сменя първата работа нямах конкретен план за действие, просто започнах да се оглеждам, да търся, ходих на много интервюта, промених си CV-то около 15 пъти в процеса на търсене. Знаех единствено сферата, в която ще продължа да се развивам и просто кандидатствах на различни места. В крайна сметка успях да намеря позиция, която ми харесва още преди официално да напусна работата си.