Кое е най-лошото решение, което взе между 18–30 г.?

9 февруари 2026 г.

14 отговора

Кристин Станкова

Product Manager

Опитвам се да не мисля за решенията като добри или лоши. По-скоро правя най-доброто решение за себе си във всеки момент според ситуацията, ограниченията и възможностите, с които разполагам. На 33 имам по-широка „библиотека“ от опит, от която черпя, когато правя избор. По-наясно съм какво съм склонна да рискувам и какво е позитивен резултат за мен. Когато бях на 18, решенията бяха почти изцяло интуитивни и често необмислени. Те обаче ми помогнаха да изградя тази „библиотека“. С възрастта ставам по-предпазлива, което обикновено означава по-малък риск и по-малка възвръщаемост.

Simona Dakova

Бизнес анализатор / DTC Commerzbank Sofia

Между 18 и 30-годишна възраст се бях отдала на обучение първо бакалавър в Техническия университет, а после магистратура в Германия. По време на магистратурата много пътувах. След като завърших, се върнах в България и започнах да се занимавам освен с работата си и с много неправителствени организации и проекти в тях, една от които беше „Тук-Там“. Така между пътувания, срещи с бившите ми стипендианти, проекти в НПО и работа всъщност не намерих достатъчно време за личния си живот и го отчитам като грешка.

Стефани Ковачева

Export sales

Като погледна назад, смятам, че има две решения, които може би не взех най-добре. Първото е, че баба ми беше зъболекар и искаше да уча медицина, но не го чувствах мое. Сега осъзнавам, че можех да наследя практиката и знанията ѝ и да не се лутам професионално. Въпреки това не съжалявам. Второто е, че докато учех в Англия, имах възможност да се преместя в Америка при баща ми и да взема гражданство, но не го направих. Щеше да е по-лесно, ако бях отишла тогава, но вероятно нямаше да завърша образованието си. Днес имам различен бизнес профил с B2C продажби и това ми е интересно.

Katerina Iotova

Director Partnerships

Лично за мен няма провал между 18 и 30 години. Този период от живота ми приемам най-вече като експериментаторски, както и като опитност, която ми е дала информация за това коя съм, в какво ме бива и в какво искам да се развивам занапред. Никога не съм приемала моментите на трудност като провали, а по-скоро като уроци. Затова сега бих казала, че най-големият ми неприятел тогава всъщност е било чувството за амбиция, перфекционизъм и бързане да бъда ориентирана, вместо просто да се отпусна в момента и да почерпя възможно най-много знание от това, което ми е било предоставено.

Антони Пейчев

Product Manager

Най лошото решение, което съм взимал между 18 и 30 години е да живея живота, който другите очакват от мен да живея, а не живота, който искам аз. Това, разбира се, се отнася за това къде уча, какво уча, какво работя, къде живея и всякакви други такива решения в живота ми. Така че още от началото, колкото и трудно да е това решение за вас и за всички около вас, просто живейте живота, който вие искате да живеете, защото имате само един.

Елена Туева

HR manager в Chibi Phoenix | Създател на работилници в Build Your Habits

Между 18 и 30 действах сигурно. Стъпвах в утъпкани пътеки, не поемах много рискове и мисля, че това е. Ако има едно нещо, за което съжалявам е това, че не съм експериментирала повече.

Виктория Чешмеджиева

Coordinator of educational awesomeness | Тук-Там

Не вярвам, че има лоши решения - има последствия. Но ако трябва да посоча нещо, това е страхът да замина да уча в чужбина. Избрах сигурността на познатата среда и хората тук. Не беше грешка, но със сигурност не беше най-полезното за мен решение.

Деси Манова

Експерт Партньорства | Тук-Там

Хабих твърде много нерви и емоции за неща, които от сегашна гледна точка осъзнавам, че са маловажни. Ранните години на човек са времето, когато трябва да експериментира и да намери това, което го пали - но не на цената на безсъние, нерви и стрес. Всичко ще се нареди, но спокойствието е на първо място :)

ИП

Илияна Петрова

Уча психология

Няма такова. всичко, което ми се е случило ме доведе до мястото на което съм в момента и това е хубаво за мен.

Shule Y.

Project Manager

Не съжалявам особено за “грешни” решения. Може би, че останах твърде дълго в компании, където грешката беше еквивалент на провал. Прекалено много възхваляваме “търпението” и че можем да оцеляваме в дадени условия. За мен не е геройство да си жертваш здравето. Не желая да доказвам нищо на никого в тази посока. I’m a leaver, I leave. 😂 Оценявам повече хора със стандарти и смятам, че такива оцеляват в корпоративната машина и в живота. В личен план: че не пътувах повече. :)