Имала съм няколко такива, дълги и мъчителни в моментите ми на най-тежък бърнаут и депресия. В такива моменти обикновено се поражда промяната - на работа, на местожителство, на социален кръг - означава, че съм изчерпала каквото мога да дам и няма нищо, което може да ме зареди. Тоест е време за нещо друго, което да зареди енергията ми, за да мога да я влагам пълноценно. В такива моменти съм била хипер активна с постоянни ангажименти или плачеща на дивана, заключена вкъщи седмици наред. Процеса е различен, важно е да се премине, за да създадем място за новото.

Постоянно през целия ми живот. Това е хубаво нещо. Показва, че си заобиколен от хора, от които има какво да научиш и имаш още към какво да се стремиш и какво да постигнеш. Най-лошо е да си на върха, от там няма опции напред.

Не съжалявам, всъщност съм много горда с избора си и с упоритостта и силата, която проявих. Пътят ми не беше лесен, но ме изгради и превърна в човек, когото харесвам.

Всяко ново нещо си заслужава. Правейки нещо различно винаги печелиш. Аз много се промених, имах възможността да се отделя от нещата, които ми пречат и да изградя едно ново аз. Имах възможността да се срещна с хора, които промениха идеята ми за света и за мен самата. Също имам доста луди истории, които забaвляват близките ми.

Отговорът на този въпрос е доста комплексен. Заминах от една страна, защото, това, което исках да уча (География) няма перспектива в България и това беше възможност за развитие. От друга страна винаги съм искала да опозная света и да пътувам. Но също не мислех, че живота, който искам е възможен тук. И до голяма степен исках да избягам - от себе си, от живота си тук, чувствах се в капан. Върнах се, защото се промених и осъзнах, че тези неща не са верни. Географията не е моето нещо, живота, който искам и нещата, на които държа не са географски ограничени. И вече не бягам. Все още обичам да пътувам, но няма нужда да е с всичките ми вещи.

Опитвам се да не мисля за решенията като добри или лоши. По-скоро правя най-доброто решение за себе си във всеки момент според ситуацията, ограниченията и възможностите, с които разполагам. На 33 имам по-широка „библиотека“ от опит, от която черпя, когато правя избор. По-наясно съм какво съм склонна да рискувам и какво е позитивен резултат за мен. Когато бях на 18, решенията бяха почти изцяло интуитивни и често необмислени. Те обаче ми помогнаха да изградя тази „библиотека“. С възрастта ставам по-предпазлива, което обикновено означава по-малък риск и по-малка възвръщаемост.

Аз съм продуктов мениджър от около 6 години и съм работила в по-малки фирми и стартъпи. Най-непривлекателният аспект на ролята, за който не се говори често, е колко малко реално влияние има продуктовият мениджър и колко дипломатическа е ролята. Той е на кръстопът между всички участващи роли и трябва да взема предвид изискванията, ограниченията и критиките им. Финалните решения рядко зависят изцяло от него, но той носи отговорност за тях. Ролята е отговорна, но по-лимитирана, отколкото изглежда отвън.